Тълкувание от Лютомил:

Тук се впечатлих от прецизното изясняване на значението, вложено в думата „търпение“. За разграничаването й от популярното тълкувание и от това, какво си мислим, че тя означава, Учителя използва думата „неволя“. Ако помислим каква асоциация отеква в ума ни, когато чуем думата „неволя“, ние виждаме нейните синоними – беда, мъка, бедствие, страдание, нещастие, злополука. И наистина, първата асоциация, която се появява в нас, когато чуем „търпение“ е точно тази – страдание, мъка, тегоба. Но тази асоциация е погрешна! 

Истинското търпение, според мен, представлява способността на човек да продължава, да не се отказва, да устоява. Никое високо морално постижение или утвърждаване на добродетел в поведението ни, не би било възможно, ако спираме и се отказваме всеки път, когато срещнем трудност. 

Според мен, търпението има връзка с вярата, от една страна и с Любовта, от друга. Нека проследим как тези две състояния на душата се обединяват помежду си, за да ни дадат силата на търпението …

От проведените окултните изследвания из словото на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, разбрах за връзката между отделните принципи на битието. В този случай, ще използвам два от тези извечни принципи – Истината и Любовта. Тяхното цветово изражение се проектира, съответно в синия и в червения цвят, от видимия за човешкото око спектър.

Защо вярата?

Когато човек се стреми към Истината в живота си, той неминуемо достига и до въпроса за вярата. Езотеричното познание ни учи, че за да познае Божествената Истина, човек трябва да прояви своята вяра. В окултната наука, Истината и вярата са неразривно свързани. Ето защо, можем да съпоставим синия цвят на Истината и с вярата.

Ние имаме нужда да проявим търпение, когато искаме и се стремим към нещо, все още не осъществено. Към нещо, което не сме постигнали в даден момент от живота си, но го искаме. Това могат да бъдат различни достижения – диплома за висше образование, хармонични взаимоотношения вкъщи, нов автомобил, нова къща, ново откритие или изобретение, хубави зрели зеленчуци в градината ни, нова книга и т.н. Всичко това е предмет или състояние, към което се стремим в бъдеще време, сиреч то не съществува в настоящия момент за нас. И щом сме решили да инвестираме енергия и ресурси в достигането на избраната от нас цел, ние вярваме, че тази цел ще допринесе за благосъстоянието, благоразположението и развитието ни. Съответно, ние трябва да повярваме, че усилията си струват, за да имаме мотивацията да работим и да изчакаме търпеливо резултатите.

След като сме повярвали, че стремежите ни си заслужават, чак тогава ние сме готови да работим за тях. Както и сме готови да проявяваме нашето търпение. Ето защо, вярата е първият задължителен компонент на търпението.

Но тя съставлява само 50% от него …

Защо Любовта?

Винаги е било трудно на философи, писхолози, литературоведи и всякакви други учени, да определят и дефинират Любовта. Да я категоризират и подредят в някаква логическа зависимост или уравнение. Един вид да я препарират и дисекцират като в час по анатомия. Слава Богу, съществува и друга наука, освен материалистическата. Езотеричното християнство и окултната наука, ясно свързват понятието „Любов“ с две конкретни действия – саможертва и прошка. Има разбира се и други окултни проявления на принципа Любов като топлина, светлина, червен цвят и др. Но за целта на моето разсъждение ще взема определението, което приемам на 100%, относно Любовта като жертва и прошка. Аз наистина вярвам в това, че за проявена Любов, можем да говорим само, ако има жертвоготовност, жертване на нещо то себе си и прошка. Всичко друго представлява розовите облаци на Луцифер. Именно за това, мисля че другата половина на търпението, това е Любовта. Освен вяра в процеса, човек трябва да е готов да изтърпи всички противодействия, които неминуемо ще срещне по пътя си. А те се преодоляват само, ако си готов да простиш и продължиш. Също и ако си готов да пожертваш време, комфорт, нерви, мнението си, материални ресурси и здраве за постигане на целта си. Ако допуснеш задържане на гняв, страх, обида, стиснатост, егоцентризъм, деспотизъм или други подобни енергии, няма как да дочакаш осъществяването на крайния резултат. Тези състояния имат свойството да крадат от жизнената енергия на човека и да го разболяват. А енергията, както знаем, ни е необходима за постигане на поставената цел. Особено, ако целта е насочена към постигане на хармонични междучовешки отношения. Нали така? 🙂

Учителят е посадил семената на Новата Култура. Наш дълг е да ги отглеждаме в себе си чрез чист живот, разсъждения, вяра, надежда и Любов. Това бе един скромен опит от моя страна, да развия темата за търпението и неговото живо значение. Опитайте и вие с друга беседа, дадена ни от Учителя. Това е част от истинската духовна работа. 

За финал, ето и един практически метод за придобиване на търпение. Нашата академия се занимава с прилагане идеите на Учителя, за това при нас ще намерите редица опитности, които можете сами да опитате в живота си.

„Житото е емблема на търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по сто грама сурово, неварено жито, като го разделя за три пъти на ден, по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след яденето на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпение.“
/„Да се не смущава сърцето ви“ – Беседа държана от Учителя, на 22 март 1925г. гр. София. Русе,/

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Истината ще ви направи свободни“

Учителя