А тя е отслабнала заради появилото се користно държавно управление, което премахва своя елит от високите постове и го замества с по-слабо квалифицирани специалисти, за да може да бъдат те по-лесно изкушавани и манипулирани от властта. Едно управление, което според мен разчита предимно на първичните хъс и сила, без да е почерпило знания от най-ерудираните, духовни и светли политически общественици, родили се в България – напр. Методи Константинов ( ученик на Духовния Учител Петър Дънов ) и др…  И така трите главни социално-политически проблема, за които е говорил и писал Методи Константинов, остават неразрешени и все по-задълбочаващи се.

Така и аз, след като пораснах и навлязох в социалната среда на живота, започнах да забелязвам противоречия, които ме объркваха, обезсърчаваха и обезличаваха. Виждах как някои мои колеги мамят, за да вземат това, което навярно им се е полагало от работодателите. А работодателите по своему искаха да вземат повече от работещите, защото тях държавата също ги бе многократно ощетявала с редица неправомерни данъци и допълнителни изисквания. И така всичко се завихряше в един омагьосан кръг на финансово-икономически дилеми. Опитах достатъчно от онова, което предлагаше държавния строй на своя народ. Вкусът му бе някак твърде горчив, приличащ ми на истинска отрова. А това бе само единият от трите главни проблема, тормозещи света…

На свой ред, аз продължавах да търся истинските непреходни ценности и природни закони, които градят живота и въз основа на това исках да съградя пътя си. Ето че, с Божията помощ, пред мен се изправи Кирил Груев с идеята си за гражданска “Академия за Нова Култура Хармонт” (АНКХ), в която обучението на човек да започва първо от скритото вътре в него, от неговите тяло, троична душа и дух, от познаването на вселенските астрологични планетни архетипи, които оформят характера и същността на индивида. За да може той да развие своята емоционална, разсъдъчна и морална интелигентност, а сетне да изгради правилна взаимовръзка с хората около него, с Природата и Бог – под и над него.

Казвах се Христина Йорданова и бях на 29 години, продукт на матрицата с всичките плюсове и с множеството дефицити, която тя създава в човешкия ум и сърце. Да изляза от нея още от малка мечтаех, защото често ми се случваше да сънувам, че бягам и търся изход от помраченото диктатурно съзнание на властимащите, отпечатало се по необясним начин в подсъзнанието ми. Това ме караше да се страхувам до смърт, но и да не спирам да търся изход. Трябваше ми доста време, за да открия  подходящия учител с нужните знания, който да освети лабиринта ми. Това бе шансът на моя живот и аз не го подминах.

 Днес аз съм на 33 години и по-близките до мен ме наричат Шекериззи, име което е израз на моята промяна и желание да работя за изграждането на все по-правилните взаимоотношения между природата, партньорите и децата, обществото и Бога. На този етап сме се събрали четирима отдадени и търсещи ученици от “АНКХ” и заедно с Кирил Груев учредихме фирма “Рухонир”, за да се опитаме да създадем и приложим НОВ, малък, работещ модел, за профилактика на здравето, за просвещение чрез обучение и за изграждане на икономика на доброто и справедливостта  – за себе си и за младите хора, които ще ни последват.